Мисля, че тази книга бе доста популярна в годините на попрезрелия бг соц. Има и защо - показва много от реалностите в тогавашния живот ненапудрени и мМисля, че тази книга бе доста популярна в годините на попрезрелия бг соц. Има и защо - показва много от реалностите в тогавашния живот ненапудрени и макар да има вкарана доста от задължителната червени идеология и пропаганда, това не тежи толкова на текста и историята му. Кариеризъм и службогонство, падение на нравите, безразличие, алчност и прочие гнусотии владеят тогава обществото ни, но лесно мога да се забележат и днес, почти половин век по-късно…
С дамските персонажи Вежинов не е успял - доста слабо и неумело са развити, не са достойни партньри на мъжете от романа.
Впечатлих се най-много от прекрасно предадените софийски етюди, с които Вежинов е наситил този роман!
Като цяло, става да се прочете и сега, но ще е все по-трудно разбираем за младите български читатели.
Има и сериал, не съм го гледал. Най-вероятно и няма, не виждам смисъл.
Цитати:
"Най-безнадеждно на тоя свят е да убеждаваш хората в нещо — мислеше той. Много по-лесно е да ги излъжеш."
Определено очаквах повече от тази мемоарна книга на новозеландския поет, писател и преводач Кевин Айърланд.
Не съм и много разочарован, но ми направи вОпределено очаквах повече от тази мемоарна книга на новозеландския поет, писател и преводач Кевин Айърланд.
Не съм и много разочарован, но ми направи впечатление, че за човек живял цели 20 месеца в България, знанията и опита му са меко казано оскъдни и повърхностни и не дават почти нищо на читателите. Остава и загатка, как и защо е допуснат и толериран от болшевишката власт?
Не ми допаднаха и публикуваните в книгата негови стихове, но аз принципно съм далеч от поезията и не мога да дам меродавно мнение.
Частите, в които описва живота в Лондон ми бяха повечето скучни - и от там не може да се научи почти нищо ново.
Лондонски откровения: външни тоалетни в центъра на града, вани с дъски на тях, които служат за столове, маси и писалища. Нормално било да се изпикаеш в мивката, защото горната прелест е чак на един или два етажа разстояние… ...more
Доста мрачни истории, направо не знам как ги е пропуснала цензурата на прогнилия соц.
Общото между героите на Калчев е безмерното им нещастие. Но той пДоста мрачни истории, направо не знам как ги е пропуснала цензурата на прогнилия соц.
Общото между героите на Калчев е безмерното им нещастие. Но той пише много добре и неусетно те увлича.
Отчуждени от семействата си работохолици - бивш влаков машинист и началник гара, Мюлвет - дете на планината, неподлежащо на опитомяване, сирак-бивш затворник, актьор-неудачник, силно влюбен в момиче невъзможен блян, биоложката Емилия, затворена в непристъпната кула на нелепата си измислица…
И за капак, имаме и разказ, в който всички умират…
"Железният кон" - 4*.
"Мюлвет" - 5*.
"Силуетът на една жена в подпухнала от сняг нощ, надвесена с клечка кибрит в ръка над пресен гроб, е литература."
За съжаление, червените цензури доста са помогнали на другаря Лазар Добрич при скалъпването на тази част от мемоарите му и резултатът получен не ми доЗа съжаление, червените цензури доста са помогнали на другаря Лазар Добрич при скалъпването на тази част от мемоарите му и резултатът получен не ми допадна.
На запад от България хората видиш ли живеят много лошо, но той жъне успехи, свобода, слава и пари…
Не става, част попрехвърлих набързо, защото въобще не ми беше интересна....more
Сатирата е особен литературен жанр, а българската такава е извадила успешно душичките на безброй поколения ученици.
Според мен, трябва да си поживял поСатирата е особен литературен жанр, а българската такава е извадила успешно душичките на безброй поколения ученици.
Според мен, трябва да си поживял повечко годинки, преди да се захванеш с повестта на Каравелов и да успееш да я оцениш по достойнство - литературния изказ определено не е най-важното в нея.
За съжаление, виждам у сънародниците си твърде много от това, което не се е харесвало някога на автора и видяното само показва низходящата и ретроградна крива, която сме поели като народ…...more
Не знам, кому е било нужно това упражнение на партизанска тематика, но определено не се е получило както трябва. Та малко ли ни бяха партизанските и яНе знам, кому е било нужно това упражнение на партизанска тематика, но определено не се е получило както трябва. Та малко ли ни бяха партизанските и яташки простотии, бълвани неспирно от червената пропаганда 45 години?
Плосък и неудачен хумор, недоизградени и недомислени герои и естествено - смотан и отворен край, водещ в никъдето...
Отделно, тази книга не е пипана от коректор и редактор. Изобилието от смислови и правописни грешки за пореден път доказва, че в издателство "Сиела" нивото на работа е под всякаква критика. И това ме дразни много!
Чете се бързо, но прави впечатление, че сестрите Палавееви са копие на модерните тийнейджъри, чиито бунтове днес обаче са много по-прозаични и конформистки. То не бяха комикси със супергерои-стахановци, йога и прилепнали трика насред планинските чукари и селяндурите партизани, да не продължавам, нямам време и желание да обяснявам, колко много неща са объркани или подменени...
С две думи - провал за Алек Попов, не че му пука де.
Моята оценка - 1,5*.
P.S. На няколко пъти щях да я зарежа недочетена, но все пак успях да я довърша.
Това списание бе същинска революция в книгоиздаването за деца в соц България. Очаквахме всеки негов брой с нетърпение - излизаше в доста голям тираж, Това списание бе същинска революция в книгоиздаването за деца в соц България. Очаквахме всеки негов брой с нетърпение - излизаше в доста голям тираж, бе на български и много по-достъпен от френския си аналог "ПИФ", който беше върха за нас, все пак в осемдесетарската му версия имаше винаги по някоя хитроумна и цветна джаджа. Само съвременниците ми могат да ме разберат. ;)
Препрочетох първия брой с удоволствие.
Бижуто в него е комиксът с главен герой Васил Левски, наричан още "Апостолът на свободата". Чудесно разказана и нарисувана семпла история.
Хареса ми и комиксът за битката при Ахелой. Той обаче е по-слаб, рисунките са някак по-схематични и безцветни.
Брой 01 съдържа още:
- партизанска история - опит за имитация на "Доктор Жустис" от "ПИФ" - социално ангажиран стрип - хумореска с някакви забавни уж герои
Моята оценка е средна, защото част от материалите не са остарели добре през годините....more
Хареса ми историята на Николай Тодоров, предадена ни умело от ЕмПоследна книга за 2022 и последно ревю. ;)
Мислех си, че са разкази, но се оказа роман!
Хареса ми историята на Николай Тодоров, предадена ни умело от Емине Садкъ.
Нищо не се е променило в безвремието налазило и консервирало българската провинция. Все пак, от време оно, в малкия град - старомоден и скучен, освен да се влюбиш, просто няма друго какво да се случи…
Хареса ми, че Емине не е задълбала твърде много в миналото, което не е живяла, че циганите ѝ са останали каквито са си, и че се е преборила почти успешно с клишетата, които заливат прозата и на вече утвърдени български писатели.
Моята оценка - 3,5*. Поощрявам и закръглям ⬆️.
Корицата на книгата е интригуваща, макар и да не става ясно, кой точно я е създал?
P.S. Отдавна не бях срещал думата неваляшка! ...more
"Чуден свят" е приемник, поне до някъде на вестник с комикси излизал в Царство България през периода 1940-42 година.
Братовчед на "Дъга", той има сходн"Чуден свят" е приемник, поне до някъде на вестник с комикси излизал в Царство България през периода 1940-42 година.
Братовчед на "Дъга", той има сходна конструкция и съдържание. Всеки брой включва по няколко комикса - на пропагандна, историческа, фантастична или хумористична тематика, игри и занимавки за малките читатели и понякога криминални или sci-fi разкази.
Нивото не е твърде високо, много от комиксите са просто адаптации по популярни в тези години приключенски книги - "Робин Худ", "Пътешествията на Гъливер", "Морския ястреб" и прочие, авторските са по-редки, от тях аз бих отличил този за "Радул".
Приятна носталгия ме обзе, четейки този първи брой сега на скан - него и втория имах като дете и ги бях прокъсал от препрочитане.
Моята оценка е средна, защото част от материалите не са остарели добре през годините.
Ето и линк, където можете да прочетете всички излезли през годините броеве на списанието:
"Баш майстора" е отличен роман в две части и от него читателите могат да научат много за прелестите на живота в НРБ. Филмирани са и двете свързани нег"Баш майстора" е отличен роман в две части и от него читателите могат да научат много за прелестите на живота в НРБ. Филмирани са и двете свързани негови части, а Кирил Господинов е фантастичен в ролята на Рангел Лелин.
[image]
Винаги съм ценял труда и таланта на сатириците ни - добрите са малко на брой в България, а обществото ни се нуждае много от тях и днес!
Атанас Мандаджиев ми достави голямо удоволствие с историите и стила си на писане....more
Романизирано житие на последния велик владетел на Второто българско царство - цар Иван Асен II, такъв какъвто никога не е описван в учебниците ни по иРоманизирано житие на последния велик владетел на Второто българско царство - цар Иван Асен II, такъв какъвто никога не е описван в учебниците ни по история: кесар, войн, мъж, дипломат, но преди всичко човек.
Умел и разумен владетел, въздигнал царщината си на недостижимо и до сега териториално, военно и културно ниво. При това почти без да воюва - рядкост за епохата.
Книгата е с хубави илюстрации, дело на художника Георги Трифонов.
Моята оценка - 3,5*.
Цитати:
"Този човек е лош пълководец… той забравя, че и във войната трябва да има човещина…"
за Теодор Комнин, след битката при Клокотница
"Ръката на брат струва много в тежък час."
P.S. По тази книга през 1975 година е направен филм - започва супер смешно, ще го пропусна. :)...more
Интересен дебют на Йоанна Елми, дипломатично казано.
Не успях да се спогодя много с книгата ѝ - имам си собствени спомени и усещания, живял съм го товИнтересен дебют на Йоанна Елми, дипломатично казано.
Не успях да се спогодя много с книгата ѝ - имам си собствени спомени и усещания, живял съм го това време и съм закачил достатъчно както и от соца, така и от прехода, дето още края му се не види. Познавам и живота в чужбина, продължавам да живея от над 10 години извън България.
С някои от нещата описани в "Направени от вина" не съм съгласен, моменти от книгата ми бяха протяжни и не добре структурирани - това си е моето усещане за текста, чисто субективно. Съгласен съм обаче, че е много трудно да се пребориш с демоните от миналото си и е почти невъзможно, да се справиш с тези на семейството си...
И ще чакам да видя, дали ще може да надскочи авторката чисто българските проблематики в следващата си творба. Може би и ще успее да даде отговор и на този вечен въпрос - защо ти е да емигрираш, ако и там ще живееш както в България?
Моята оценка - поощрителни 2,5*.
Цитати:
"Масата се огъва от храна. Яденето и вещите запълват дупката, оставена от липсата на човещина."
"Колко дъщери са съдили грешките на майките си, преди да ги направят свои?"
P.S. Съмнявам се доста, руснак да се върне и да плати откраднатото…...more
Интригуващи и много показателни за случилото се автентични мемоари, предимно за живота и борбите на македонските българи под сръбско иго ни е оставил Интригуващи и много показателни за случилото се автентични мемоари, предимно за живота и борбите на македонските българи под сръбско иго ни е оставил адвокатът от Ресен Сотир Тренчев.
След като ги прочетох, се затвърди мнението ми, че със сегашните "титомакедонци" българите нямат почти нищо общо, до толкова са успели в мисията си по отродяването им югославските комунисти и безродните им местни помагачи. Те се боят от нас и ни мразят, поколения са учени, че братята им са "фашисти", "татари", "окупатори" и прочие гнусотии и лъжи. Но не и немците и италианците, окупирали реално областта в периода между 1941-1944. Несъгласните с тези фалшиви тези са бити, измъчвани, убивани и прогонени.
В държавата Северна Македония и до днес най-голямото престъпление възможно е да се обявиш публично за българин...
"Сърбите търсеха будни млади хора. Срещу хубави служби да им вършат бруталната, срамна работа по отродяване на българите в Македония."
Ето го генезисът на "македонците" като Колишевски, Вапцаров, Марковски и прочие измет. Не е чудно, че и децата и внуците на тези безродници са наши безмислостни врагове днес - иначе трябва да признаят срама, лъжите и престъпленията си, както и факта че са живяли живот посветен единствено на грабене, за лични облаги и сладки постове!
"Бъргу Сърбия пуста ке останат и огън ке я изгорит, а сръбският свиняр крал Петър ке го фатат синдилиите, та ке се вид не видит къде ке фатат."
Майката на убит от сърбите комита кълне краля и Сърбия пред сръбски офицер и изложения за назидание труп на чедото ѝ на площада в Ресен.
"Не може да не са разбрали "културните деца на Франция" - люлката на свободата на цялото човечество, че не освобождават поробен народ, а поробват свободен такъв."
Това съждение е по повод участието на Франция на страната на кралство Югославия в Македония по време на ПСВ.
"Бог да живи Черноземског рука, що он губил србског хайдука."
Хърватска поговорка за убийството на сръбския тиранин в Марсилия от героя Владо Черноземски!
Италианските фашисти искали да правят от македонските българи в окупационната си зона албанци! Това не го знаех и аз, нищо че доста съм чел по темата.
Цитати:
На разпит в полицията, защо се е обявил за българин:
"- С тая глава много ще патиш и далеч няма да я носиш, момче! - Аз пък мислех, че главата не расте над рамената само за да стърчи като плашило в бостан, а да падне, ако трябва, за да остави следа. Инак ще умре мърцина!"
"...той пишеше с малки печатни букви: "йован алтипармакович", а не с главни, защото той не представляваше човек, лице, а обикновено животно, предмет, защото ако беше човек, можеше ли да бъде сърбеещ се ренегат?"
1945 година, вече в България, по повод новоабортирания "македонски език":
"Другите, въпреки че са чистокръвни македонски българи, отраснали в Македония, и въпреки че винаги са говорили родния си език, не разбират написаното в този вестник, защото не се списва на общомакедонски говор, а представлява смес на последния със сръбския език и говори, които грамадното болшинство от македонското население не употребява."
"Ако позволим във Федерална Македония български вестници, няма да има кой да чете македонските; ако позволим на хората там да се наричат българи, няма да има македонци; ако позволим да се отворят български училища, ще останат празни македонските... Това е всичко така, защото македонците още обичат много българите."
"Любовта на "македонците" към българите значело само едно за шумадийските комунисти - шовинизъм. С по нататъшното превъзпитание на "македонците" се създава македонска нация."
Митко (Димитър) Зафировски (Зафиров) - комунист и сърбоманска подлога, от най-гнусните безродници.
Успяха, създадоха някаква абоминация наречена "македонска нация", срам за дедите им и корените им български!
Документален филм на БНТ, за избиването на изявените българи от титовите касапи през 1945 година:
Тренчев усеща накъде отиват нещата и успява да се пресели в България и по този начин не става един от десетките хиляди убити от комунистите без съд и присъда български македонци. Участ, която този път не би му се разминала.
Над 120 000 българи са затворени, изтезавани и убити в комунистическите концлагери и затвори. Истински геноцид, за който и българските власти мълчат и сега? За справка, населението на областта Македония през 1944 е около 1 200 000 души.
След тази жестока разправа с българите, Тито се заема с палачите им - голяма част от тях на свой ред получават от своето "лекарство" - изтезания, побои и смърт! Хората с високи позиции в управлението на областта са заменени с верни ренегати, отявлени сърбомани и сърби. Тези хора се заемат още по-активно с обезбългаряването на населението, резултатите им днес са явни - преуспели са!
Но мерзавците го застигат и зад граница - на жена му е отказана адекватна медицинска грижа в България и тя умира само на 32 години. Той самият е оставен без работа и е непрекъснато тероризиран от местните комунисти (които са все още първи дружки с юго комунягите), защото не желае да се обяви за "македонец".
P.S. Официално има около 1500 българи в титомакедония сега, та от къде са се взели и какви ли са тия над 200 000 "македонци" с български паспорти?
Или както ми викаше един промит от Битола, аз съм македонец, баща ми и той, че и дядо ми също. А като попитах, българския паспорт от къде го взе, ми смутолеви гузно - ми на деда ми сестрата е била българка...
Толкова за "македонското зачатие", жалко за стотиците хиляди свидни български жертви дадени напразно, та да ги наследят тия сърбеещи се безродни нещастници......more
Тази книжка уж трябва да минава за детска, но аз не съм съвсем уверен, че това е така.
Чел съм я навремето - за училище, но съм я забравил успешно и миТази книжка уж трябва да минава за детска, но аз не съм съвсем уверен, че това е така.
Чел съм я навремето - за училище, но съм я забравил успешно и мисля, че и сега ще я позабравя за няколко месеца. Виж, от ужасяващите илюстрации на триъгълни и клечести врабци отърване няма!
Кратък комикс, по началото на приключенския роман "Белия дявол" от Христо Калчев. Издаден е в скормен тираж през далечната 1992 година и е библиографсКратък комикс, по началото на приключенския роман "Белия дявол" от Христо Калчев. Издаден е в скормен тираж през далечната 1992 година и е библиографска рядкост.
Приличен арт и композиция, но сценарият им отстъпва с една идея. За съжаление, продължение така и не е издадено, та историята остава недовършена.
Хареса ми и става чудесно родно допълнение към колекцията ми графични новели!
Чудесно изпипана българска криминална и не само история!
Коста Радев е истински майстор, всичките му герои са пълнокръвни и да се чете тази кратичка кЧудесно изпипана българска криминална и не само история!
Коста Радев е истински майстор, всичките му герои са пълнокръвни и да се чете тази кратичка книга си е чисто удоволствие за любителите на жанра!...more
Тръгнах аз с голямата кошница, а се върнах даже и без мухоморка едничка...
Маги и Еми явно са ми завишили очакванията с възторжените си ревюта за този Тръгнах аз с голямата кошница, а се върнах даже и без мухоморка едничка...
Маги и Еми явно са ми завишили очакванията с възторжените си ревюта за този и за предни броеве, та когато паднах, се ударих твърде лошо. :(
Темата е "Изневяра" и най-смислените думи открих в предговора на Д. Стоянович. Там са и чудесните стихове на М. Башева. Всичко останало ми се стори тривиално, изброяващо, пооткраднато оттук-оттам, с две думи - мъка. Материалът за Толстой например си е направо преписан от Уикипедия, не му прави чест на същия този Стоянович...
Интервютата включени в броя не ме грабнаха, но вината може би си е моя - нито Москов ме занимава много, да не говорим за М. Силвестър или В. Захариева. Любен Дилов-гъз пък въобще не желая да го коментирам, наглата му поява сваля нивото на всеки един проект !
2* - заради фотографиите и качеството на хартията.
Остана ми само списание "Съвременник". :)
Цитати:
А той - красив, зеленоок, висок и хубав като бог, с две отрицателни черти: ти не си той, той не е ти...
"... уж постоянно се стремим към вярната Пенелопа, а пък все се отклоняваме към острова на поредната Цирцея."...more
Loading...
