Metodi Markov's Reviews > Назад-напред: Мемоари

Определено очаквах повече от тази мемоарна книга на новозеландския поет, писател и преводач Кевин Айърланд.

Не съм и много разочарован, но ми направи впечатление, че за човек живял цели 20 месеца в България, знанията и опита му са меко казано оскъдни и повърхностни и не дават почти нищо на читателите. Остава и загатка, как и защо е допуснат и толериран от болшевишката власт?

Не ми допаднаха и публикуваните в книгата негови стихове, но аз принципно съм далеч от поезията и не мога да дам меродавно мнение.

Частите, в които описва живота в Лондон ми бяха повечето скучни - и от там не може да се научи почти нищо ново.

Лондонски откровения: външни тоалетни в центъра на града, вани с дъски на тях, които служат за столове, маси и писалища. Нормално било да се изпикаеш в мивката, защото горната прелест е чак на един или два етажа разстояние… 😀😱

Цитати:

"Беше 1959г., времето бе чудесно и англичаните тъкмо щяха да влязат в XX век." 😄🇬🇧

"Една полицейска държава не разчита само на многобройна и бдителна полиция. Тя може да действа ефективно само с твърдата и непрестанна бдителност на неплатен, но безкрайно облагодетелстван легион от подлизурковци и блюдолизци, на които са дадени неограничени правомощия да надзирават и докладват своите съседи."

"За да напуснеш НРБ, след получаването на заветния задграничен паспорт, трябва да докажеш че не дължиш нищо и трябва да получиш шестнайсет други документа с подпис и печат - например за отсъствието на неплатени глоби за библиотеката или неплатени такси за вода…"