Metodi Markov's Reviews > Ясновидката

Все забравям, че огромни пропасти зеят не само между мен и следващите поколения, но и между тези преди мен.

Книги като "Ясновидката" ни позволяват да надникнем отблизо в един живот тотално различен от съвремието ни, почти е непонятно, как толкова бързо се менят нравите, поведението и бита човешки в последните няколко десетки години.

Атууд е много сладкодумна, героинята ѝ буди симпатия, но често тя е съчетана с объркване, съжаление или присмех. Приятно се изненадах от романа, признавам.

Останалите главни действащи лица се състезават за титлата най-противен образ през цялото време. Артър печели с убедителна преднина - не ми е ясно, как може да се обича подобен себичен тип, а леля ѝ Лу е единствения светъл лъч в измъченото ѝ съществуване. Добре е наредила Атууд и италианците, провинциалните им закостенелост и предрасъдъци са останали непроменени вероятно и до днес.

Овехтелият на моменти превод също си има своя чар, не дразни. Макар че, бодливото свинче няма как да е таралеж. :)

Цитат:

"Почти всеки би ви казал, че сте умни, ако признаете, че нямате талант."

Моята оценка - малко над 4*.

Махам петата звезда заради пространните откъси от "творчеството" на Джоун. Но пък в книгата добре е обяснена мотивацията и желанието на жените да поглъщат килограми от тези пошли розовини! :)

P.S. Корицата ми харесва, но не мога да си обясня, защо е руса героинята ни на нея?