What do you think?
Rate this book
The German Generals Talk
The German Generals who survived Hitler's Reich talk over World War II with Capt. Liddell Hart, noted British miltary strategist and writer. They speak as professional soldiers to a man they know and respect. For the first time, answers are revealed to many questions raised during the war. Was Hitler the genius of strategy he seemed to be at first? Why did his Generals never overthrow him? Why did Hitler allow the Dunkirk evacuation? Current interest, of course, focuses on the German Generals' opinion of the Red Army as a fighting force. What did the Russians look like from the German side? How did we look? And what are the advantages and disadvantages under which dictator-controlled armies fight? In vivid, non-technical language, Capt. Liddell Hart reports these interviews and evaluates the vital military lessons of World War II.
320 pages, Paperback
First published January 1, 1948
70 people are currently reading
1,343 people want to read
About the author
B.H. Liddell Hart
174 books281 followersBritish military authority Sir Basil Henry Liddell Hart early advocated tank and air warfare.
Usually known as captain before his knighthood, this English soldier and historian led theorists.
https://en.wikipedia.org/wiki/B._H._L...
Usually known as captain before his knighthood, this English soldier and historian led theorists.
https://en.wikipedia.org/wiki/B._H._L...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 63 reviews
June 23, 2020
“Германските генерали от Втората световна война са най-качественият продукт на своята професия в сравнение с която и да било страна. Те биха били още по-добри, ако кръгозорът им беше по-широк и способността им да разсъждават – по-дълбока. Но ако бяха станали философи, биха престанали да бъдат войници.”
Може би е редно да споделя две важни уточнения.
Първо, би било огромна грешка да приравняваме, по-точно да принизяваме германския генералитет в годините на Втората световна война с идеологията на нацизма. Не че не е имало изцяло просмукани от националсоциализма формирования (Луфтвафе е “достоен” пример в това отношение). Но голяма част от висшия военен ешелон на Вермахта не само не се припознават в нацизма, но къде по-явно, къде по-скрито го презира.
Второ, това не е книга с пикантни изповеди, нито разкази за зверства. Подобни истории биха могли да се очакват повече от есесовски главорези и щурмоваци, но те, разбира се, никога не биха ги споделили, особено след присъдата на историята.
“Германските генерали” е поглед към войната от гледна точка на победените, които рядко получават трибуна. Военният историк Базил Лидъл Харт има уникалната историческа възможност да разговаря с тях непосредствено след края на войната, представяйки свидетелствата им в тази книга, пъбликувана прз 1948 г. Към някои от интервюираните той развива искрени симпатии. В крайна сметка, отчита авторът, те просто са вършили воинския си дълг.
Голяма част от висшите германските военни са компетентни, изключително интелигентни и образовани хора, немалко са благородни не само по произход, но и като поведение. Липсва им обаче политическа обиграност и отчитане на извънвоенни фактори. Това се оказва ключов недостатък при многобройните им сблъсъци с Хитлер.
Открояват се портретите на харизматичния Ромел, обичан и от враговете си, аристократичния и благороден Рундщет, философа Блументрит, превъзходният стратег Майнщайн, сложната и трагична фигура на Клуге. Не по-малко качества притежават Майнтофел, Хайнрици, Гудериан...
Подозирам, че Лидъл Харт е написал тази книга, колкото от дълг към историята, толкова и заради свое лично удовлетворение. На няколко пъти споменава как е умирал да узнае за една или друга тактика, защо събитията са се развили по именно този начин, а не по друг, каква е била истинската мотивацията зад определено решение, знаели ли са германските военни това, което противниците им са мислели, че знаят.
Разкриват се тактически грешки, разбиват се утвърдени митове, разсъждава се за значението на механизираната война, изказва се (най-сетне) свободно мнение за личности, които не са доживели края на войната и не представляват повече заплаха.
Изповедите на генералите са представени в съответствие с хронологията на военните действия. Особено драматичен и интересен е разказът на Блументрит за Юлския заговор, в който Хитлер по чудо оцелява и последиците за духа на висшите военни след него. Дори само тези страници да съдържаше книгата, пак бих си я купила.
Често обвиняват генералите на Хитлер, че не са му се противопоставяли достатъчно, особено за решения, окачествени дори към онзи момент като безумни и пагубни. Истината е, че дори в най-кризисните от войната мигове, немският народ е стоял плътно зад своя Фюрер, а директното противопоставяне срещу него би означавало държавна измяна в очите на широките маси.
Доста неща стават ясни от изповедите на генералите. Големият риск, който поемаме, като се запознаваме с утвърдения за деня разказ за историческите събития, е да осъмнем с едностранчива и плоска гледна точка – тази на победителя.
А това, както знаем и от самата история, никога не вещае нещо добро.
Може би е редно да споделя две важни уточнения.
Първо, би било огромна грешка да приравняваме, по-точно да принизяваме германския генералитет в годините на Втората световна война с идеологията на нацизма. Не че не е имало изцяло просмукани от националсоциализма формирования (Луфтвафе е “достоен” пример в това отношение). Но голяма част от висшия военен ешелон на Вермахта не само не се припознават в нацизма, но къде по-явно, къде по-скрито го презира.
Второ, това не е книга с пикантни изповеди, нито разкази за зверства. Подобни истории биха могли да се очакват повече от есесовски главорези и щурмоваци, но те, разбира се, никога не биха ги споделили, особено след присъдата на историята.
“Германските генерали” е поглед към войната от гледна точка на победените, които рядко получават трибуна. Военният историк Базил Лидъл Харт има уникалната историческа възможност да разговаря с тях непосредствено след края на войната, представяйки свидетелствата им в тази книга, пъбликувана прз 1948 г. Към някои от интервюираните той развива искрени симпатии. В крайна сметка, отчита авторът, те просто са вършили воинския си дълг.
Голяма част от висшите германските военни са компетентни, изключително интелигентни и образовани хора, немалко са благородни не само по произход, но и като поведение. Липсва им обаче политическа обиграност и отчитане на извънвоенни фактори. Това се оказва ключов недостатък при многобройните им сблъсъци с Хитлер.
Открояват се портретите на харизматичния Ромел, обичан и от враговете си, аристократичния и благороден Рундщет, философа Блументрит, превъзходният стратег Майнщайн, сложната и трагична фигура на Клуге. Не по-малко качества притежават Майнтофел, Хайнрици, Гудериан...
Подозирам, че Лидъл Харт е написал тази книга, колкото от дълг към историята, толкова и заради свое лично удовлетворение. На няколко пъти споменава как е умирал да узнае за една или друга тактика, защо събитията са се развили по именно този начин, а не по друг, каква е била истинската мотивацията зад определено решение, знаели ли са германските военни това, което противниците им са мислели, че знаят.
Разкриват се тактически грешки, разбиват се утвърдени митове, разсъждава се за значението на механизираната война, изказва се (най-сетне) свободно мнение за личности, които не са доживели края на войната и не представляват повече заплаха.
Изповедите на генералите са представени в съответствие с хронологията на военните действия. Особено драматичен и интересен е разказът на Блументрит за Юлския заговор, в който Хитлер по чудо оцелява и последиците за духа на висшите военни след него. Дори само тези страници да съдържаше книгата, пак бих си я купила.
Често обвиняват генералите на Хитлер, че не са му се противопоставяли достатъчно, особено за решения, окачествени дори към онзи момент като безумни и пагубни. Истината е, че дори в най-кризисните от войната мигове, немският народ е стоял плътно зад своя Фюрер, а директното противопоставяне срещу него би означавало държавна измяна в очите на широките маси.
Доста неща стават ясни от изповедите на генералите. Големият риск, който поемаме, като се запознаваме с утвърдения за деня разказ за историческите събития, е да осъмнем с едностранчива и плоска гледна точка – тази на победителя.
А това, както знаем и от самата история, никога не вещае нещо добро.
July 3, 2020
”По природа те бяха техничари, прилежни професионалисти, без особен интерес към нещо извън пряката си работа.”
На капитан Базил Лидъл Харт, както и на читателите в далечната 1948 г., се удава уникалният шанс да разиграе наново шахматната партия на втората световна война по суша, но през погледа на пленените генерали от германския щаб.
Всички те говорят на един език - технически прецизен, изобилстващ от детайли и напълно откъснат от всяка политическа, социална или историческа реалност. Всички те са джентълмени - особено онези, които са от аристократичната прослойка на юнкерите, а това са почти всички генерали. При тях генералските пагони са окомплектовани с елегантнито “фон” пред фамилното им име. Всички те са патриоти и лоялно спазват клетвата си пред фюрера, дори откровено да го презират като “ефрейтора от Бохемия” или да им е противна Националсоциалистическата идеология, обладала германските маси и собствените им войници.
Те са просто парализирани и изолирани. Тесни специалисти без широка визия върху обстановката и съответния размах. За разлика от Хитлер - с широка визия, но без техническа подготовка. Затова и тези тесни специалисти не извършват нищо по-оригинално от това да следват блестящо заповедите и да се абстрахират напълно от въпроси като “Какво всъщност правим във Франция/ Русия/ Африка?” Интервютата им са изключително постни откъм каквато и да е политическа оценка или детайл извън сферата на сухопътните войски, освен някой и друг намек.
Тези хора не са СС, нито са Гестспо, нито Айнзацгрупите. Не са касапи. Но не са и джентълмените, за които се представят. Те са - както всички иначе изключително читави и свестни хора от тази порода във всички епохи и режими - просто удобен, крайно ефективен и интелигентен инструмент, изхвърлен след свършената мръсна работа.
Книгата не казва нещо кой знае колко ново, нито кой знае колко интересно, особено на фона на далеч по-мащабни проучвания като “Възход и падение на третия райх”. И оставам с усещането, че най-интересното от тези разговори капитан Харт е премълчал и отнесъл към британските военни архиви.
Като цяло си заслужава прочита, дори само заради приятния стил на Харт, ясната структура на събитията, някои любопитни наблюдения и плахите опити на неговите немски колеги да кажат нещо срещу фашисткия режим - с големи заобикалки дори след като шахматна партия окончателно е приключила.
На капитан Базил Лидъл Харт, както и на читателите в далечната 1948 г., се удава уникалният шанс да разиграе наново шахматната партия на втората световна война по суша, но през погледа на пленените генерали от германския щаб.
Всички те говорят на един език - технически прецизен, изобилстващ от детайли и напълно откъснат от всяка политическа, социална или историческа реалност. Всички те са джентълмени - особено онези, които са от аристократичната прослойка на юнкерите, а това са почти всички генерали. При тях генералските пагони са окомплектовани с елегантнито “фон” пред фамилното им име. Всички те са патриоти и лоялно спазват клетвата си пред фюрера, дори откровено да го презират като “ефрейтора от Бохемия” или да им е противна Националсоциалистическата идеология, обладала германските маси и собствените им войници.
Те са просто парализирани и изолирани. Тесни специалисти без широка визия върху обстановката и съответния размах. За разлика от Хитлер - с широка визия, но без техническа подготовка. Затова и тези тесни специалисти не извършват нищо по-оригинално от това да следват блестящо заповедите и да се абстрахират напълно от въпроси като “Какво всъщност правим във Франция/ Русия/ Африка?” Интервютата им са изключително постни откъм каквато и да е политическа оценка или детайл извън сферата на сухопътните войски, освен някой и друг намек.
Тези хора не са СС, нито са Гестспо, нито Айнзацгрупите. Не са касапи. Но не са и джентълмените, за които се представят. Те са - както всички иначе изключително читави и свестни хора от тази порода във всички епохи и режими - просто удобен, крайно ефективен и интелигентен инструмент, изхвърлен след свършената мръсна работа.
Книгата не казва нещо кой знае колко ново, нито кой знае колко интересно, особено на фона на далеч по-мащабни проучвания като “Възход и падение на третия райх”. И оставам с усещането, че най-интересното от тези разговори капитан Харт е премълчал и отнесъл към британските военни архиви.
Като цяло си заслужава прочита, дори само заради приятния стил на Харт, ясната структура на събитията, някои любопитни наблюдения и плахите опити на неговите немски колеги да кажат нещо срещу фашисткия режим - с големи заобикалки дори след като шахматна партия окончателно е приключила.
January 2, 2016
[B. H. Liddell Hart should be alphabetized Liddell Hart, B. H.. "Liddell" is a surname, not a middle name.]
Reading this book was a very strange experience, a little like reading alternate history, because it is a dispatch from the world of the gentleman professional soldier. Each of those three words, "gentleman," "professional," and "soldier," is crucial.
Liddell Hart was himself a professional soldier*, and he clearly approached the German generals, not just on that basis, but with that as a kind of secret handshake: a tacit promise not to ask certain questions or bring up certain unpleasant facts. The word "Jew" does not appear in The German Generals Talk, nor do the words "Russian prisoners of war." There are no Einsatzgruppen; there is no Babi Yar; there is no deliberate policy of starvation against the population of Ukraine. (N.b., this book was published in 1948; the Nuremberg Trials were held in 1945 and 1946; those unasked questions may be partly, but cannot be entirely, the result of innocent ignorance.) In this book, World War II is a textbook war, fought for political reasons which gentlemen professional soldiers do not understand.
"We are but simple soldiers!" goes the refrain. "We are uncomplicated manly men, with manly maps and manly tanks, doing the gentlemanly work of warfare! We are as innocent of politics as babes unborn!" Now, Liddell Hart recognizes that this ostrich-like attitude caused a lot of problems for the generals in terms of their failure to oppose Hitler while they still could, but he never seems to consider the possibility that it is disingenuous, even though his descriptions of the infighting among the officers of the Reichswehr and later the Wehrmacht make it perfectly perfectly plain that the German generals were not innocent of politics in the social sense, even if they vehemently preferred not to know what Germany's right hand was doing. He accepts the generals at face-value--and as gentlemen.
That, too, is a recurring refrain. Liddell Hart tells us how gentlemanly and pleasant the German generals are; the German generals remark on how gentlemanly and pleasant Polish generals are . . . around and around in a mutual admiration society circle jerk. All of the German generals seem to have read Liddell Hart's books on military theory; certainly, they all go out of their way to tell him how much they admire them. They bear their unpleasant imprisonment with dignity and understated humor, and Liddell Hart never seems to wonder just how carefully they might be tailoring their performance to their audience.
And he responds by believing them when they tell him they were professional soldiers and held themselves apart from politics; he joins them in pretending they didn't know and weren't responsible. He only asks them about the conduct of the fighting, not what went on in German-occupied territory, and he never asks "why" beyond loyalty to the Fatherland. (The only general described as an ardent Nazi in the entire book is one who is conveniently dead. Ditto the only one specified to have died still asserting his loyalty to Hitler.) And he empathizes with them, as if their imprisonment were unfair. To clarify: as if the international brotherhood of the gentleman professional soldier did transcend national and ideological loyalties and should be understood to transcend national and ideological loyalties. As if the reasons for the war should be treated as irrelevant in assessing the men responsible for conducting it. (Notice, please, "conducting," not "fighting.") As if those reasons did not exist after war was declared.
Obviously, I don't agree with Liddell Hart's attitude, but that's because I don't accept the construct of the "gentleman professional soldier" as a good thing. It seems to me to be a shield behind which commanding officers can hide from the reality, on one side, of why they're being asked to fight (it's particularly brutal in this case, what with the Holocaust we aren't talking about), and on the other, of what they're ordering men to do: go out and die by the millions. It lets them talk about "the troops" as an undifferentiated and unimportant mass; the only thing that matters is whether you have enough of them to shove about on your manly map and beat your manly opponent. Who will shake your hand with a cry of "Well played!" and make an appointment for a rematch on Tuesday. Dead men (and women and children) have nothing to do with you.
It makes me a little angry.
With that very long caveat, this was, in fact, an interesting book; it gave me a very clear understanding of Hitler's mistakes in the invasion of Russia and thereafter (basically, after the winter of 1941, it's all the same mistake: the refusal to allow any retreat for any reason). And it gives a very clear sense of the generals' frustration, on the professional level, with Hitler and Hitler's lapdog generals Keitel and Jodl, who made their plans and gave their orders from bunkers nowhere near the front and without any understanding that their manly maps were not the territory.
And it was a window on a mindset I don't understand.
---
*His Wikipedia entry says that, though highly decorated, he only saw about seven weeks of actual combat--though he was gassed badly enough that he eventually had to retire from the army. I hypothesize unkindly, and probably unfairly, that this may be part of why he was able to hang onto the "gentleman professional soldier" idealization for so long. My judgment, I should make clear, is not on Liddell Hart's bravery, ability, or indeed his own sense of honor and gentlemanly behavior, merely on his (possibly willful) naivete.
Reading this book was a very strange experience, a little like reading alternate history, because it is a dispatch from the world of the gentleman professional soldier. Each of those three words, "gentleman," "professional," and "soldier," is crucial.
Liddell Hart was himself a professional soldier*, and he clearly approached the German generals, not just on that basis, but with that as a kind of secret handshake: a tacit promise not to ask certain questions or bring up certain unpleasant facts. The word "Jew" does not appear in The German Generals Talk, nor do the words "Russian prisoners of war." There are no Einsatzgruppen; there is no Babi Yar; there is no deliberate policy of starvation against the population of Ukraine. (N.b., this book was published in 1948; the Nuremberg Trials were held in 1945 and 1946; those unasked questions may be partly, but cannot be entirely, the result of innocent ignorance.) In this book, World War II is a textbook war, fought for political reasons which gentlemen professional soldiers do not understand.
"We are but simple soldiers!" goes the refrain. "We are uncomplicated manly men, with manly maps and manly tanks, doing the gentlemanly work of warfare! We are as innocent of politics as babes unborn!" Now, Liddell Hart recognizes that this ostrich-like attitude caused a lot of problems for the generals in terms of their failure to oppose Hitler while they still could, but he never seems to consider the possibility that it is disingenuous, even though his descriptions of the infighting among the officers of the Reichswehr and later the Wehrmacht make it perfectly perfectly plain that the German generals were not innocent of politics in the social sense, even if they vehemently preferred not to know what Germany's right hand was doing. He accepts the generals at face-value--and as gentlemen.
That, too, is a recurring refrain. Liddell Hart tells us how gentlemanly and pleasant the German generals are; the German generals remark on how gentlemanly and pleasant Polish generals are . . . around and around in a mutual admiration society circle jerk. All of the German generals seem to have read Liddell Hart's books on military theory; certainly, they all go out of their way to tell him how much they admire them. They bear their unpleasant imprisonment with dignity and understated humor, and Liddell Hart never seems to wonder just how carefully they might be tailoring their performance to their audience.
And he responds by believing them when they tell him they were professional soldiers and held themselves apart from politics; he joins them in pretending they didn't know and weren't responsible. He only asks them about the conduct of the fighting, not what went on in German-occupied territory, and he never asks "why" beyond loyalty to the Fatherland. (The only general described as an ardent Nazi in the entire book is one who is conveniently dead. Ditto the only one specified to have died still asserting his loyalty to Hitler.) And he empathizes with them, as if their imprisonment were unfair. To clarify: as if the international brotherhood of the gentleman professional soldier did transcend national and ideological loyalties and should be understood to transcend national and ideological loyalties. As if the reasons for the war should be treated as irrelevant in assessing the men responsible for conducting it. (Notice, please, "conducting," not "fighting.") As if those reasons did not exist after war was declared.
Obviously, I don't agree with Liddell Hart's attitude, but that's because I don't accept the construct of the "gentleman professional soldier" as a good thing. It seems to me to be a shield behind which commanding officers can hide from the reality, on one side, of why they're being asked to fight (it's particularly brutal in this case, what with the Holocaust we aren't talking about), and on the other, of what they're ordering men to do: go out and die by the millions. It lets them talk about "the troops" as an undifferentiated and unimportant mass; the only thing that matters is whether you have enough of them to shove about on your manly map and beat your manly opponent. Who will shake your hand with a cry of "Well played!" and make an appointment for a rematch on Tuesday. Dead men (and women and children) have nothing to do with you.
It makes me a little angry.
With that very long caveat, this was, in fact, an interesting book; it gave me a very clear understanding of Hitler's mistakes in the invasion of Russia and thereafter (basically, after the winter of 1941, it's all the same mistake: the refusal to allow any retreat for any reason). And it gives a very clear sense of the generals' frustration, on the professional level, with Hitler and Hitler's lapdog generals Keitel and Jodl, who made their plans and gave their orders from bunkers nowhere near the front and without any understanding that their manly maps were not the territory.
And it was a window on a mindset I don't understand.
---
*His Wikipedia entry says that, though highly decorated, he only saw about seven weeks of actual combat--though he was gassed badly enough that he eventually had to retire from the army. I hypothesize unkindly, and probably unfairly, that this may be part of why he was able to hang onto the "gentleman professional soldier" idealization for so long. My judgment, I should make clear, is not on Liddell Hart's bravery, ability, or indeed his own sense of honor and gentlemanly behavior, merely on his (possibly willful) naivete.
July 27, 2020
Германските генерали говорят точно след войната: http://knigolandia.info/book-review/g...
Харт си поставя за задача не просто да се срещне и да интервюира тези военни, които са му достъпни, но и да запише как е изглеждала войната през техните очи, как са гледали на политическата игра преди нейното начало, на лидерството на фюрера и в крайна сметка кои и защо са участвали в заговора срещу фюрера и кои до последно са следвали заповедите му. Историята за германския генералитет започва далеч преди идването на нацистите на власт, още с биографията на Ханс фон Зект, за когото Харт пише: “Германският генерал, оказал най-силно влияние върху хода на Втората световна война, умира три години преди началото на тази война и се пенсионира цели десет години преди избухването ѝ”. Зект е този, който реорганизира армията сред диктата на Версайския договор, той е човекът, който влияе върху вижданията на всички след него. Харт се спира и на това, че германският генерален щаб е принизен и дори на членовете му се налага да работят почти в нелегалност. Така те се освобождават от административната тежест и започват да осмислят по-добре положението, в което се намират.
Издателство "Изток-Запад"
http://knigolandia.info/book-review/g...
Харт си поставя за задача не просто да се срещне и да интервюира тези военни, които са му достъпни, но и да запише как е изглеждала войната през техните очи, как са гледали на политическата игра преди нейното начало, на лидерството на фюрера и в крайна сметка кои и защо са участвали в заговора срещу фюрера и кои до последно са следвали заповедите му. Историята за германския генералитет започва далеч преди идването на нацистите на власт, още с биографията на Ханс фон Зект, за когото Харт пише: “Германският генерал, оказал най-силно влияние върху хода на Втората световна война, умира три години преди началото на тази война и се пенсионира цели десет години преди избухването ѝ”. Зект е този, който реорганизира армията сред диктата на Версайския договор, той е човекът, който влияе върху вижданията на всички след него. Харт се спира и на това, че германският генерален щаб е принизен и дори на членовете му се налага да работят почти в нелегалност. Така те се освобождават от административната тежест и започват да осмислят по-добре положението, в което се намират.
Издателство "Изток-Запад"
http://knigolandia.info/book-review/g...
October 21, 2020
His A History of the Second World War(1968) has most of the stuff from this one(1948), so this could be skipped at certain sections.
December 12, 2009
B. H. Liddell Hart notes of his speaking with German generals after World War II (Page ix): "In the course of many discussions with [the generals:] I was able to gather their evidence on the events of the war before memories had begun to fade." One of his conclusions upfront (Page x): "[The generals:] were essentially technicians, intent on their professional job, and with little idea of things outside it. It is easy to see how Hitler hoodwinked and handled them, and found them good instruments up to a point." With respect to that last point, I think that Hart might sometimes undercut that reflection, as he mentions the number of generals, some in high places, who mistrusted and disagreed with Hitler's approach.
Still and all, this is a fascinating book. Hart described the generals' views of combat, strategy, tactics, and politics and the end result is a rather rich sense of their various perspectives. The book begins with the military's situation before World War II began. We see some officers (such as Guderian) advocating a more mobile strategic sense (armor and mechanized vehicles leading to rapid movement of forces), whereas others were more traditional in their thinking.
Rommel is discussed (since he had died by the time Hart interviewed the generals, he used other sources and interviews with others). We learn the views and military thinking of leaders such as Rundstedt, Manstein, Student, Manteuffel, Model, Kluge, Kleist, and so on. We learn of their analysis of the lightning attack on Poland, the defeat of the French, the attack and subsequent defeat by Russian forces, and the "Battle of the Bulge," along with many other fights. On pages 301-302 is a nice summary of which generals served in which campaigns. For instance, Manstein served in Poland, on the Western front in the campaign against the French and British, and in Russia (before being "shelved" in 1944).
This is a fairly quick read and not overly technical. A good introduction to the personalities who served in high posts for the German military.
Still and all, this is a fascinating book. Hart described the generals' views of combat, strategy, tactics, and politics and the end result is a rather rich sense of their various perspectives. The book begins with the military's situation before World War II began. We see some officers (such as Guderian) advocating a more mobile strategic sense (armor and mechanized vehicles leading to rapid movement of forces), whereas others were more traditional in their thinking.
Rommel is discussed (since he had died by the time Hart interviewed the generals, he used other sources and interviews with others). We learn the views and military thinking of leaders such as Rundstedt, Manstein, Student, Manteuffel, Model, Kluge, Kleist, and so on. We learn of their analysis of the lightning attack on Poland, the defeat of the French, the attack and subsequent defeat by Russian forces, and the "Battle of the Bulge," along with many other fights. On pages 301-302 is a nice summary of which generals served in which campaigns. For instance, Manstein served in Poland, on the Western front in the campaign against the French and British, and in Russia (before being "shelved" in 1944).
This is a fairly quick read and not overly technical. A good introduction to the personalities who served in high posts for the German military.
October 26, 2021
Книгата е издадена за първи път през 1948-а, а авторът е военен теоретик и историк, който я написва след като е имал възможност да говори пространно с чакащите съд и присъда, оцелели, висши военни на Германия.
Тя не е ценна с това, че съдържа никому неизвестна информация, а точно с горния факт - изобилства с директни отговори на директни въпроси и на мен лично бе най-интересна с междуособиците в армията на Третия Райх, разказани от някои от учасниците в тях. Като уважаван от тях военен, авторът вероятно е бил чувстван по-близък от (да речем) интервюираните.
Обилните описания на военни маневри, а трите карти в нея са крайно недостатъчни, за да се раберат от неспециалист в областта. Извън тях, останалото е наистина интересно.
Личните ми хайлайтс, за които се сещам на първа мисъл:
- За интересуващите се от история не е тайна, че опитът на страните-победителки в ПСВ да съсипят в различни аспекти загубилите, на практика довеждат до ВСВ. Интересното тук е добре обоснованата теза, че силните ограничения, наложени на немската армия, водят до създаването на качествено оборудване и офицери.
- Обяснено е кредото на класическите военни, които (почти) на всяка цена са готови да запазят аполитичността си. Това не означава, че никой нищо не е знаел за зверствата на СС или някои от тях не са издавали заповеди за екзекуция на произволни пленници с един или дуг (или без) мотив. Все пак е важно да се знае, че не всички генерали във Вермахта, и дори - достатъчно голяма част от тях, са били хора, съвсем нелишени от добродетели.
- Чичу не е имал абсолютно никакво желание да воюва с Великобритания и поне на няколко пъти е отлагал вероятно успешни кампании (особено след Дюнкерк).
Заради трудните части с изцяло текстово описани маневри, които не допринесоха с нищо за удоволствието от книгата, 4*.
Тя не е ценна с това, че съдържа никому неизвестна информация, а точно с горния факт - изобилства с директни отговори на директни въпроси и на мен лично бе най-интересна с междуособиците в армията на Третия Райх, разказани от някои от учасниците в тях. Като уважаван от тях военен, авторът вероятно е бил чувстван по-близък от (да речем) интервюираните.
Обилните описания на военни маневри, а трите карти в нея са крайно недостатъчни, за да се раберат от неспециалист в областта. Извън тях, останалото е наистина интересно.
Личните ми хайлайтс, за които се сещам на първа мисъл:
- За интересуващите се от история не е тайна, че опитът на страните-победителки в ПСВ да съсипят в различни аспекти загубилите, на практика довеждат до ВСВ. Интересното тук е добре обоснованата теза, че силните ограничения, наложени на немската армия, водят до създаването на качествено оборудване и офицери.
- Обяснено е кредото на класическите военни, които (почти) на всяка цена са готови да запазят аполитичността си. Това не означава, че никой нищо не е знаел за зверствата на СС или някои от тях не са издавали заповеди за екзекуция на произволни пленници с един или дуг (или без) мотив. Все пак е важно да се знае, че не всички генерали във Вермахта, и дори - достатъчно голяма част от тях, са били хора, съвсем нелишени от добродетели.
- Чичу не е имал абсолютно никакво желание да воюва с Великобритания и поне на няколко пъти е отлагал вероятно успешни кампании (особено след Дюнкерк).
Заради трудните части с изцяло текстово описани маневри, които не допринесоха с нищо за удоволствието от книгата, 4*.
April 24, 2022
Нямах намерение да чета тази книга, защото ми се струваше, че ще се търси оправдание за участието на германската армия във Втората Световна война. И как тя не е отговорна за нещата, които са правили нацистите по фронтовете. Отчасти опасенията ми се потвърдиха. Базил Харт изследва спомените на германски висши военни с искрения интерес на военен историк. Сигурно му е било интересно да разговаря с професионалисти, при това от най-добрите. Личи си, че се отнася с уважение към уменията им, към характерите и личностите им - почти всички са изискани благородници с фини маниери. Този професионализън нямаше да е проблемен, дори щеше да е похвален, ако не ставаше въпрос за професията войник. Ако това бяха счетоводители, лекари, строители, дърводелци, всички щяхме да се възхитим на уменията им. Но те умишлено са избрали да са военни и са знаели, че работат им ще включва убийства на десетки, стотици хиляди, а в случая с ВСВ - на милиони човешки същества. За себе си съм сигурна, че бих предпочела да са били некадърни аматьори, отколкото отлични професионалисти. За пореден път е очевидно до къде води мантрата на много хора - хей, аз само си върша работата!
И да, оценката ми е от дистанцията на историята. Но и ние до преди няма и два месеца си мислехме, че сме оставили големите войни зад гърба си. А ето че и в днешно време има отлични професионални военни, които само си вършат работата. До къде ще ни доведе това?
И да, оценката ми е от дистанцията на историята. Но и ние до преди няма и два месеца си мислехме, че сме оставили големите войни зад гърба си. А ето че и в днешно време има отлични професионални военни, които само си вършат работата. До къде ще ни доведе това?
August 30, 2021
World War II through the eyes of German Marshals and Generals. Lidell Hart has done a tremendous job here. He interviewed personally almost every living German Marshal and General at the end of the War. Thanks to this huge research, he was able to give us a balanced view of almost every major event of WW II, including the Fall of France, Dunkerque, the Russian Campaign, the Allied landing in Italy and the desperate German attack on the Ardennes. Together with Harts' other Magnum opus : "History of the Second World War", this is a must-read for every student of the period. Those who want to get a full picture of WWII, they should start with these two gems. I understand that research has much developed since Lidell Hart's time, and many good historians are now able to shed a new light on many aspects of WW II. However, I am only slightly exaggerating when I state that most contemporary "histories" on the subject are actually mere footnotes on Hart's monumental work !
February 23, 2008
Basil Liddell-Hart interviews several top German generals from World War II, including von Rundstedt, Manteuffel, von Kleist, Student, and several others. It's a generally enlightening look at the war from the other side's perspective. Very critical of Hitler from start to finish, but also a fascinating study of command styles. Several contrasts were made between US, British, and German command attitudes during the war. Overall a quick and informative read.
August 30, 2021
A fascinating account of German decision-making in there Second World War based on interviews with a number of generals immediately after the war was concluded. But a grain of salt is needed: the generals needed to salvage their reputations and Liddell Hart was keen to burnish his reputation as a proponent of tank warfare. You will need to have a set of maps handy.
December 12, 2011
Excellent, as always. I waited a long time to get hold of a copy, but the wait was worth it. Liddell Hart has few peers, if any, in writing on early to mid- Twentieth Century warfare.
September 23, 2019
Beaucoup trop de complaisance pour cette bande de gredins.
September 23, 2020
Kazananların tarihini bir kenara bırakalım. Hele ki II. Dünya Savaşı'nda. Hepsini defalarca okuduk ya da izledik. Peki kaybedenlerin aynı tarihe bakışı nasıldı?
Bu kitapta eski bir asker ve iyi bir tarihçi olan Liddell Hart tam bunu yapıyor. Savaşı kaybeden Alman generallerle bir bir görüşerek II. Dünya Savaşı'nın Alman tarafını çok detaylı şekilde irdeliyor. Savaş niçin kaybedildi? Nerelerde hata yapıldı? Ne yapılmalıydı? şeklinde pek çok soruyla generallerin taktiklerini, Hitler'le olan ilişkilerini, Hitler'in 6 yıllık süreçteki her bir olaya bakış açısını en üst komuta kademesinin ağzından ayrıntılı olarak okuyucuya aktarıyor. Bundan önce okuduğum iki kitap (Kan Kırmızı Karlar / Vatan ve Führer İçin) Alman askerlerinin cephedeki durumlarını anlatıyordu. Bu ise o cephe hattındaki durumların perde arkası nedenlerine odaklanıyor ve milyonlarca insanın hayatına mal olan kararların hangi koşullar altında verildiğini gösteriyor. Bu bağlamda üç kitabın birbirini müthiş şekilde tamamladığını söyleyebilirim. İkinci Dünya Savaşı'nı okumayı sevenlerin kesinlikle ıskalamaması gereken tam bir ayrıntı kitabı. Tek bir sorunu var. O da Liddell Hart'ın eski İngilizceyle ve uzun cümlelerle yazdığı kitabın çeviri zorluğu. Çevirmen de kitabın başında bunun zorluğundan bahsetmiş zaten (ki çok da iyi iş çıkarmış). Bu bağlamda cümleler biraz uzun ve hızlıca okunması zor. Eksiksiz bir anlama için bazı cümleleri defalarca okumak gerekiyor. Bunun dışında gerçekten çok iyi bir kitap.
Bu kitapta eski bir asker ve iyi bir tarihçi olan Liddell Hart tam bunu yapıyor. Savaşı kaybeden Alman generallerle bir bir görüşerek II. Dünya Savaşı'nın Alman tarafını çok detaylı şekilde irdeliyor. Savaş niçin kaybedildi? Nerelerde hata yapıldı? Ne yapılmalıydı? şeklinde pek çok soruyla generallerin taktiklerini, Hitler'le olan ilişkilerini, Hitler'in 6 yıllık süreçteki her bir olaya bakış açısını en üst komuta kademesinin ağzından ayrıntılı olarak okuyucuya aktarıyor. Bundan önce okuduğum iki kitap (Kan Kırmızı Karlar / Vatan ve Führer İçin) Alman askerlerinin cephedeki durumlarını anlatıyordu. Bu ise o cephe hattındaki durumların perde arkası nedenlerine odaklanıyor ve milyonlarca insanın hayatına mal olan kararların hangi koşullar altında verildiğini gösteriyor. Bu bağlamda üç kitabın birbirini müthiş şekilde tamamladığını söyleyebilirim. İkinci Dünya Savaşı'nı okumayı sevenlerin kesinlikle ıskalamaması gereken tam bir ayrıntı kitabı. Tek bir sorunu var. O da Liddell Hart'ın eski İngilizceyle ve uzun cümlelerle yazdığı kitabın çeviri zorluğu. Çevirmen de kitabın başında bunun zorluğundan bahsetmiş zaten (ki çok da iyi iş çıkarmış). Bu bağlamda cümleler biraz uzun ve hızlıca okunması zor. Eksiksiz bir anlama için bazı cümleleri defalarca okumak gerekiyor. Bunun dışında gerçekten çok iyi bir kitap.
August 2, 2020
Изключително любопитно четиво, даващо ни и леко другата гледна точка извън идеологията, а именно тази чисто военната.
Разказ от първо лице на воденето на война от самите главнокомандващи германски генерали. Стратегии, успехи и грешки на бойното поле - всичко е добре описано от небеизвестния английски военен Базил Лидъл Харт.
За мен бе любопитно да проследя отношенията на военното командване с върховния главнокомандващ Хитлер. Гениални хрумвания, тотални поражения заради манията му за величие. И точно там между чука и наковланята едни смели мъже се опитват да водят война с други такива.
Книгата не е сухо историческо четиво. Стратегиите и битките са описани професионално. Има доста въпросителни "какво би станало ако...?"
Със сигурност я препоръчвам както и на изследователите на WWII, така и на хора искащи да добият представа как са се случили нещата в най-мащабната война в Европа.
Разказ от първо лице на воденето на война от самите главнокомандващи германски генерали. Стратегии, успехи и грешки на бойното поле - всичко е добре описано от небеизвестния английски военен Базил Лидъл Харт.
За мен бе любопитно да проследя отношенията на военното командване с върховния главнокомандващ Хитлер. Гениални хрумвания, тотални поражения заради манията му за величие. И точно там между чука и наковланята едни смели мъже се опитват да водят война с други такива.
Книгата не е сухо историческо четиво. Стратегиите и битките са описани професионално. Има доста въпросителни "какво би станало ако...?"
Със сигурност я препоръчвам както и на изследователите на WWII, така и на хора искащи да добият представа как са се случили нещата в най-мащабната война в Европа.
September 5, 2017
B.H.L. Hart interviews the surviving German Generals from World War II and uses these interviews to form a wide ranging narrative from the Inter-war period though the Battle of the Ardennes. Throughout the book, Hart delivers useful observations and insights to anyone interested in WWII history, or the interplay of General Officers with their civilian leaders, albeit in Nazi Germany.
June 7, 2021
Big parts of this book describes progress of specific campaigns, tactical maneuvers or the movement of the specific divisions. That was very hard to track for me, since there was no single map provided. I'm not sure if this was the problem specific to the Kindle edition I was reading.
On the other hand, the biggest gem of this book for a person who, like me, is not a military enthusiast, were detailed descriptions of disagreements between the generals and the Hitler. Their failure to cooperate successfully (fortunately for the rest of us), despite having the common goal, is a great lesson that can be leveraged beyond just the field of military strategy.
On the other hand, the biggest gem of this book for a person who, like me, is not a military enthusiast, were detailed descriptions of disagreements between the generals and the Hitler. Their failure to cooperate successfully (fortunately for the rest of us), despite having the common goal, is a great lesson that can be leveraged beyond just the field of military strategy.
June 19, 2020
Neredeyse tüm Alman ulusu tarafından ölümüne desteklenen bir lider olan Hitler'in Alman ordusu ile ne sıklıkta karşı karşıya geldiği, özellikle kara kuvvetleri ve bu departmanın generalleri ile devamlı yaşadığı uyumsuzluklar açıkçası beni hayrete uğrattı.
"Hitler kaçık bir adamdı, savaşı nasıl olsa kaybedecekti" savının aslında ne kadar geçersiz ve temelsiz olduğunu anladım bir kez daha. Savaş Hitler'in sık sık yüksek kibir ve takıntılarla verdiği yanlış kararların büyük etkisi ile kaybedilmiş halbuki. İşinde yetkin, bu meslekte yetişmiş, tecrübeli ve eğitimli kimseler yerine gurur ve kibir dolu bir adamın kararları çok büyük umutlar bağlanan bir savaşa mal olmuş.
Yazar Hart çok büyük bir titizlikle çalışarak bu çok kıymetli eseri oluşturmuş. Dönemin en önemli generalleri ile bire bir oturup sohbet etme fırsatı bulmuş, onlara aklındaki soruları sormuş ve sık sık söylediği gibi onlar da Hart'a büyük bir açık sözlülükle istediğini vermiş.
Eğer bu konuda akademik yazılara, yer yer yoğun teknik terimlere alışık değilseniz veya bu fikir içinizi açmıyorsa bu kitap çok doğru bir tercih olmayabilir. Ya da belki biraz yavaş okunabilir. Ancak çok güzel detaylar, sözler ve hiç ama hiç bilmediğiniz detaylarla dolu.
Bir fikir olarak bu kitabı Netflix'te yayınlanan Second World War in Colours belgeseli ile birlikte de okuyabilirsiniz. Okuduklarınızı görsel olarak da hafızaya kazımak adına çok faydasını gördüm.
Görsellikten bahsetmişken, isterdim ki bu tip bir eser daha çok harita içerse ya da belki generallere ait birer portre konulmuş olsa. En azından benim gibi görsel hafızası daha güçlü kişiler için yardımcı olurdu.
Keyifli okumalar
"Hitler kaçık bir adamdı, savaşı nasıl olsa kaybedecekti" savının aslında ne kadar geçersiz ve temelsiz olduğunu anladım bir kez daha. Savaş Hitler'in sık sık yüksek kibir ve takıntılarla verdiği yanlış kararların büyük etkisi ile kaybedilmiş halbuki. İşinde yetkin, bu meslekte yetişmiş, tecrübeli ve eğitimli kimseler yerine gurur ve kibir dolu bir adamın kararları çok büyük umutlar bağlanan bir savaşa mal olmuş.
Yazar Hart çok büyük bir titizlikle çalışarak bu çok kıymetli eseri oluşturmuş. Dönemin en önemli generalleri ile bire bir oturup sohbet etme fırsatı bulmuş, onlara aklındaki soruları sormuş ve sık sık söylediği gibi onlar da Hart'a büyük bir açık sözlülükle istediğini vermiş.
Eğer bu konuda akademik yazılara, yer yer yoğun teknik terimlere alışık değilseniz veya bu fikir içinizi açmıyorsa bu kitap çok doğru bir tercih olmayabilir. Ya da belki biraz yavaş okunabilir. Ancak çok güzel detaylar, sözler ve hiç ama hiç bilmediğiniz detaylarla dolu.
Bir fikir olarak bu kitabı Netflix'te yayınlanan Second World War in Colours belgeseli ile birlikte de okuyabilirsiniz. Okuduklarınızı görsel olarak da hafızaya kazımak adına çok faydasını gördüm.
Görsellikten bahsetmişken, isterdim ki bu tip bir eser daha çok harita içerse ya da belki generallere ait birer portre konulmuş olsa. En azından benim gibi görsel hafızası daha güçlü kişiler için yardımcı olurdu.
Keyifli okumalar
April 24, 2020
Bu kitap gerek çevirisiyle gerek gerçek bir anlatıma dayanması suretiyle en iyi olduğunu düşündüğüm II. Dünya Savaşı temalı okuduğum kitapların arasına girdi. Özellikle Nazi generallerinin isimlerine ve bu generallerin savaş boyunca olan düşüncelerine bu kitapta oldukça vakıf oluyorsunuz. Farklı bakış açılarından savaşı analiz etme fırsatı bulabiliyorsunuz.
Dolayısıyla Kronik yayınlarına ve çevirmen Selçuk Uygur beye teşekkür etmek gerek.
Dolayısıyla Kronik yayınlarına ve çevirmen Selçuk Uygur beye teşekkür etmek gerek.
February 8, 2019
The first two thirds of this book are an almost jolly and nostalgic look back on how British Intelligence made captured German officers feel at ease in a stately home, but bugged every single conversation they had - gathering huge amounts of profoundly useful intelligence for the war effort.
During this section we can almost laugh at the be-monocled preening Prussian Generals having petty arguments with their pro-Nazis colleagues.
At one point they are taken on a day-trip to the English seaside, whereupon one Kreigsmarine officer gets drunk and begins to shout pretend firing orders to destroy the British ships in harbour.
Inevitably, the final third of the book concerns what was known by whom about the mass murders committed by the Nazis, and their subsequent trials at Nuremberg.
I found this last section to be difficult reading, and had to put the book to one side on a few occasions.
Although thrilling and informative, the book is structurally flawed at times, and clumsily attempts to weave a personal story into the greater fabric of the book - which is essentially transcripts and commentary of the information gained from the German officers and Generals.
In spite of what seemed like occasional mistakes and editing issues, it's impossible not to recommend this book - just through the sheer weight of the source material and it's historical significance.
As a personal observation as we draw ever closer to Brexit. The division amongst the capture German Generals seems to echo some of the political rhetoric we face today.
Newly arriving pro-Nazi officers, adoring of Hitler, would often complain that their fellow prisoners all needed to just "believe" and "rally round their support" and that "we would all just get through this" in spite of the overwhelming weight of evidence that Germany was losing.
During this section we can almost laugh at the be-monocled preening Prussian Generals having petty arguments with their pro-Nazis colleagues.
At one point they are taken on a day-trip to the English seaside, whereupon one Kreigsmarine officer gets drunk and begins to shout pretend firing orders to destroy the British ships in harbour.
Inevitably, the final third of the book concerns what was known by whom about the mass murders committed by the Nazis, and their subsequent trials at Nuremberg.
I found this last section to be difficult reading, and had to put the book to one side on a few occasions.
Although thrilling and informative, the book is structurally flawed at times, and clumsily attempts to weave a personal story into the greater fabric of the book - which is essentially transcripts and commentary of the information gained from the German officers and Generals.
In spite of what seemed like occasional mistakes and editing issues, it's impossible not to recommend this book - just through the sheer weight of the source material and it's historical significance.
As a personal observation as we draw ever closer to Brexit. The division amongst the capture German Generals seems to echo some of the political rhetoric we face today.
Newly arriving pro-Nazi officers, adoring of Hitler, would often complain that their fellow prisoners all needed to just "believe" and "rally round their support" and that "we would all just get through this" in spite of the overwhelming weight of evidence that Germany was losing.
November 25, 2017
Interesting but weird. The author, a soldier himself, seems to think that all these soldiers were rather pure and innocent. He portrays them as rather disliking and turning their noses up at Nazism but continuing to Do Their Duty As Soldiers. As though being a soldier doesn't involve death and maiming and killing... when ordinary soldiers die, this always described as being a 'loss' from a tactics point of view. Death is only personal when it's One Of Us dying. The author appears completely detached from what war is actually like for people, and from the fact that these men all chose to serve under Hitler. I get that it was a difficult choice, but they still made it. The results of their occupation of various nations is barely mentioned, and when it is, it's in a very clinical, impersonal way. It's all a very bizarre attitude and smacks strongly of whitewashing. If you're interested in the beauty of the tactics of armed forces without wanting to sully your Pure And Innocent nature with death and blood and pain and mental illness, this is probably the book for you.
March 20, 2013
This was a fascinating book... if you ignore the author's outrageously blatant self-promotion. I've read that the author's credibility came into question with experts because he may have invented some/all details where he says the German generals credited him with much of the theoretical underpinnings of their campaign strategy at the beginning of the war. I do not know what the truth was, and it was a very interesting book even given the possible problems.
September 2, 2014
Reading this books helps those who are studying politics , I know for sure that it helped me alot !! It was an amazing experience and I just felt like I was with those generals !!! I can feel that there are some mistakes in this book !! I read the translated version and when I revised online sources I found few mistakes , and I can't tell which one the correct one
Currently reading
December 19, 2010Intressant av en kunnig och initierad författare!
September 21, 2023
Nach dem Spiel ist vor dem Spiel
Unter diesen Vorzeichen standen die Unterhaltungen des führenden britischen Militärexperten mit den gefangenen Nazi-Generälen. Als eine Art Austausch unter Profis, in denen die Auskenner Finessen der Taktik, Stärken und Defizite durchgingen. Natürlich machten die Unterlegenen dem Vertreter der Sieger auch ein paar Komplimente.
Persönliche Bekanntschaften, die z.T. auf die Zeit zurück gehen, in denen Hitler noch eine politische Randerscheinung darstellte, erleichterten LH die Analyse von Charakteren und deren Anfälligkeit für gewisse Avancen des späteren Führers, aber auch das Aufspüren von Bruchlinien zwischen militärischem Standard-Prozedere und den Geistesblitzen eines Außenseiters, der über unwahrscheinlichen Anfangserfolgen jede Kritikfähigkeit verlor.
Zumindest, wenn es sich um Einwände der Vertreter vom alten Schlag handelte.
LH, für den Holocaust und Co (erst seit dem Sechstagekrieg ein ernsthafteres Thema) bei den Fachsimpeleien keine Rolle spielen, versucht dem militärischen Talent Hitlers dabei gerecht zu werden. So hätte die bewegliche Kriegsführung der frühen Jahre durchaus den Stillstand der Weltkriegsdoktrinen aufgebrochen, doch selbst in den späteren Phasen des »Haltens um jeden Preis«, hätten Kommandeure, die nicht zur alten Offizierskaste gehörten, mit ihren Argumenten für eine flexiblere Taktik durchaus Gehör gefunden, Leute wie Rommel, Model oder Manteuffel, der für seine Stopfdivision Großdeutschland 50 Panzer zu Weihnachten bekam und gern eingeladen wurde. Die Ardennenoffensive war allerdings auch für den Jungstar unter den Kommandeuren eine ziemlich ernüchternde Erfahrung.
Liddell-Hart hat die Ergebnisse seines früheren Buches in sein große Geschichte des Zweiten Weltkriegs eingearbeitet. Das ältere Buch ermöglicht, aufgrund der vielen persönlicheren Erfahrungen, aber einen direkteren Zugang. Gerade das Kapitel mit dem Anschlag vom 20. Juli und den Befürchtungen der Eingeweihten, bzw. dem Abwägen der Chancen davonzukommen, während die oberste Reihe schon mal abgeräumt wird.
FAZIT: Natürlich weiß die Nachwelt viel mehr als so ein Experte mit engem Sachverstandshorizont, den nur das Geschehen auf dem Platz interessiert.
Nach den Zumutungen des Anti-Hitler-Overkills des ersten Teil von Ian Kershaws Bio, war Liddells Zugang ohne Tausend Extrabarrieren doch eine ziemlich erfrischende Lektüre-Erfahrung.
Unter diesen Vorzeichen standen die Unterhaltungen des führenden britischen Militärexperten mit den gefangenen Nazi-Generälen. Als eine Art Austausch unter Profis, in denen die Auskenner Finessen der Taktik, Stärken und Defizite durchgingen. Natürlich machten die Unterlegenen dem Vertreter der Sieger auch ein paar Komplimente.
Persönliche Bekanntschaften, die z.T. auf die Zeit zurück gehen, in denen Hitler noch eine politische Randerscheinung darstellte, erleichterten LH die Analyse von Charakteren und deren Anfälligkeit für gewisse Avancen des späteren Führers, aber auch das Aufspüren von Bruchlinien zwischen militärischem Standard-Prozedere und den Geistesblitzen eines Außenseiters, der über unwahrscheinlichen Anfangserfolgen jede Kritikfähigkeit verlor.
Zumindest, wenn es sich um Einwände der Vertreter vom alten Schlag handelte.
LH, für den Holocaust und Co (erst seit dem Sechstagekrieg ein ernsthafteres Thema) bei den Fachsimpeleien keine Rolle spielen, versucht dem militärischen Talent Hitlers dabei gerecht zu werden. So hätte die bewegliche Kriegsführung der frühen Jahre durchaus den Stillstand der Weltkriegsdoktrinen aufgebrochen, doch selbst in den späteren Phasen des »Haltens um jeden Preis«, hätten Kommandeure, die nicht zur alten Offizierskaste gehörten, mit ihren Argumenten für eine flexiblere Taktik durchaus Gehör gefunden, Leute wie Rommel, Model oder Manteuffel, der für seine Stopfdivision Großdeutschland 50 Panzer zu Weihnachten bekam und gern eingeladen wurde. Die Ardennenoffensive war allerdings auch für den Jungstar unter den Kommandeuren eine ziemlich ernüchternde Erfahrung.
Liddell-Hart hat die Ergebnisse seines früheren Buches in sein große Geschichte des Zweiten Weltkriegs eingearbeitet. Das ältere Buch ermöglicht, aufgrund der vielen persönlicheren Erfahrungen, aber einen direkteren Zugang. Gerade das Kapitel mit dem Anschlag vom 20. Juli und den Befürchtungen der Eingeweihten, bzw. dem Abwägen der Chancen davonzukommen, während die oberste Reihe schon mal abgeräumt wird.
FAZIT: Natürlich weiß die Nachwelt viel mehr als so ein Experte mit engem Sachverstandshorizont, den nur das Geschehen auf dem Platz interessiert.
Nach den Zumutungen des Anti-Hitler-Overkills des ersten Teil von Ian Kershaws Bio, war Liddells Zugang ohne Tausend Extrabarrieren doch eine ziemlich erfrischende Lektüre-Erfahrung.
December 7, 2020
Преводът е просто трагичен. Не знам как не отбелязано вече от другите читатели. До към края на книгата преводачката не прави разлика между дивизия, корпус и армия. 4-та танкова армия (4. Panzerarmee) и 6-та танкова армия (6. Panzerarmee) няколко пъти бяха понижени в дивизии. Корпусът също е пренебрегван до към края обикновено понижаван в дивизия или група (?!). Голям пропуск на коректора, но и на историка, който е прегледал книгата. Не говоря само за бъркането на войскови единици. Ромел е обявен за кавалерист, а той е бил пехотинец преди да започне да ръководи танкови части. Дори е написал книга - Infanterie greift an, Пехотни атаки книга, която няма как поне историкът да не е прочел! Има много такива неточности и откровенни грешки в текста (напр. "пешеходни дивизии" Хайнрици не е ръководил през 1945 г. Армейска група запад, а Армейска група Висла и т.н.!) и е направо срамота да се налага да се чете с английския оригинал, за да си сигурен, че не са объркали нещо! Ако трябваше да оценявам само превода щях да му дам пресечена нула.
Иначе книгата, макар и съдържаща остаряла информация вече, е сравнително интересна. Винаги е по-интересно да се прочетат мнениятта на немските генерали. Трябва да се съглася с автора, че те са най-добрата военна школа и според мен не само през този период, но и в историята.
Разбира се има го и моментът, когато Лидъл Харт ни обяснява как първо той е развил танковата доктрина, а германците просто са преписвали от него. Известен негов недостатък, но не толкова натрапчив.
Като цяло препоръчвам книгата, но не в нашия превод. Четета я в оригинал ако искате да не бъдете заблудени и объркани от глупостите и недоглежданията. 3/5 заради оригинала.
Иначе книгата, макар и съдържаща остаряла информация вече, е сравнително интересна. Винаги е по-интересно да се прочетат мнениятта на немските генерали. Трябва да се съглася с автора, че те са най-добрата военна школа и според мен не само през този период, но и в историята.
Разбира се има го и моментът, когато Лидъл Харт ни обяснява как първо той е развил танковата доктрина, а германците просто са преписвали от него. Известен негов недостатък, но не толкова натрапчив.
Като цяло препоръчвам книгата, но не в нашия превод. Четета я в оригинал ако искате да не бъдете заблудени и объркани от глупостите и недоглежданията. 3/5 заради оригинала.
October 1, 2020
2. Dünya Savaşı hakkında okuduğum en iyi kitaplardan biri. Tanıtımında mağluplar tarafından bu savaşın nasıl göründüğü filan yazıyor, o bakış açısına takılmayın. Asıl olarak verilmek istenen şey; Hitler ve onun kurmay kadrosunun (ki bu kurmay kadronun iq min 150) savaşın başından sonuna kadar başarılı,başarısız tüm kararları ayrıca hitlerin dahinin bi tık altı olup aynı zamanda ne kadar aptallaşabildiğidir. Arkadaşlar kesin bi önerim var; kesinlikle ve kesinlikle, artık ortaokuldan kalma dünya atlasınızı mı açarsınz yoksa google earth'ten mi bakarsınız bilemem ama tüm bölgelerin isimlerine eş zamanlı olarak önerilen kaynaklardan bakmaya çalışırsanız sizin için daha anlaşılır olur çünkü kitaptaki verilen haritalar anlaşılmaz ve kafa karıştırıcı. Bu arada o zamanın çivisi çıkmış dünyasından dedelerimizi/babalarımızı koruyan İsmet Paşa'ya saygılar..
July 11, 2024
As Captain B.H. Liddell Hart says in this book, “Seeing the battle through the opponent’s eyes is the most dramatic way of seeing it. It is different in one important respect from ‘looking at it through the opposite end of the telescope.’ For instead of being minimized, the picture is magnified - with startling vividness.” I think this perspective is what makes this book so interesting. The reader gets a clearer understanding of what the German generals thought of Hitler and his handling of the war, insights into why the Germans experienced successes and failures on the battlefield against the Allies in the West and the Russians on the Eastern Front, and their thoughts overall on military tactics and strategies. You hear this straight from the German Generals.
I enjoyed reading this book.
I enjoyed reading this book.
July 22, 2019
Interesting insight into the infighting and siloing that occurred during and leading up to ww2 at the german staff level. There was jealousy from the generals towards hitler as he received the credit for the swift victory in france. This led to hitler believing that he knew better than the generals and that their experience was out-dated. Later on in Russia when their experience (especially in using space for defence) was relevant, he ignored them. The germans could have stalemated the russians in the east and had more than enough left over to counter the allied landings if they hadn't thrown away their forces in fantasy assaults. Remarkable to realize that the very traits that led to hitler's success in taking over Europe also sowed the seeds of his destruction.
January 1, 2021
Tarih kazananları yazar, kaybedenleri pek umursamaz. İster istemez de çoğu zaman kazananların perspektifinden olaya bakmak mazuriyetinde kalırsınız. İşte bu kitap kaybeden tarafından gözünden sizlere efsane bir bakış açısı sunuyor! Tarihine meraklıysanız zaten savaşa doğru giderken döşenen iyi niyet taşlarını bilirsiniz. Peki ya savaş sırasında Alman Generaller ne düşünüyordu? Ne yapmak istediler, ne kadarını yapabildiler? İşte bu kitap bunun cevabını aşama aşama, her cephede, o cephede yer almış ve hayatta kalmayı başarabilmiş generallerin ağzından birincil olarak size sunuyor, öyle bir sunuş ki adam sanki tam karşısınızda oturuyor!
II. Dünya Savaşı'na meraklıysanız, konu hakkında genel bir birikiminiz varsa üzerine inşaa edebileceğiniz bir yayın, ama öncesinde Hitler: Canavarın Ardındaki Adam kitabını okursanız, şablon kafanıza daha net oturacaktır.
II. Dünya Savaşı'na meraklıysanız, konu hakkında genel bir birikiminiz varsa üzerine inşaa edebileceğiniz bir yayın, ama öncesinde Hitler: Canavarın Ardındaki Adam kitabını okursanız, şablon kafanıza daha net oturacaktır.
Displaying 1 - 30 of 63 reviews